Васил Велев: Крайно време е да спре пладнешкият грабеж в енергетиката

Визитка:Роден е на 1 април 1959 г.Завършил е Техническия университет в София, специалност “Автоматика”Бил е преподавател по “Управление на нестопански организации” в Университета за национално и световно стопанствоПоследователно е бил изпълнителен директор на фондация “Еврика”, управляващ съдружник на “БИК Холд”, а от 1999 г. е изпълнителен директор на “Стара планина Холд” АД

Г-н Велев, станахме свидетели на безпрецедентен протест заради увеличението на цените на тока. Какъв обаче ще бъде ефектът от това недоволство?

Недоволството е масово и наистина протестът е безпрецедентен. Това обединение на синдикати и работодатели не се е случвало в историята ни. Всички ние заявихме, че няма да плащаме повече за кражбите в енергетиката, за разхищенията. Въпреки горещините видяхте колко хора се събраха само в столицата.

Очаквахте ли, че синдикатите ще ви подкрепят в това начинание, или по-скоро беше изненада за вас?

Синдикатите излязоха с декларация още в понеделник и затова не е изненада за нас. Те добре разбират, че няма нужда да водим спорове помежду си и да се караме кой ще плати надписаната сметка. Просто тази сметка не бива да се надписва, защото хората ще пострадат при подобна мярка. Ще се намалят доходите, някои дори ще загубят работните си места, също така ще се увеличат и цените по магазините. Така че всичко е в ущърб на домакинствата и е демагогия да се твърди, че скокът на цените на тока само за индустрията е щадящо за домакинствата. Затова дори в останалите страни от Европейския съюз индустрията плаща в пъти по-ниски цени от домакинствата, за да бъде конкурентоспособна и да създава работни места. Там продават на цени на едро еленергията и услугата „доставка” е много по-евтина. Докато при нас изкуствено се поддържа ниска цена на еленергията за бита и така индустрията трябва да го субсидира. Това не е добре за самите хора. В случая ние не говорим за увеличаване на цените, а цените да бъдат запазени. Трябва да се спрат кражбите ­ тук имам предвид американските централи, незаконните фотоволтаици, става дума и за функциониращите в нарушение топлофикации.

Как обаче ще постигнете резултат от този протест, при условие че от КЕВР заявиха, че няма законова възможност решението за цените на електроенергия да бъде отложено отново?

Ние не искаме отлагане на увеличението. Според нас изобщо не бива да има увеличение. Затова няма законова пречка това да се направи от КЕВР. Трябва да се запазят сегашните цени, докато започне да функционира електроенергийната борса. Дотогава да се предприемат енергични мерки, така че тези преференциални цени, които имат редица производители, да се сведат до един поносим минимум. Трябва да се предоговорят или развалят договорите с американските централи. Търговците на еленергия да участват също в поемането на ценовата компонента „задължение към обществото”. В момента те не плащат нищо при вноса на еленергия, а износителите от индустрията ще плащат 40 лева за мегаватчас, ако КЕВР вземе това решение. Този проблем трябваше да се реши. Ние сме предложили всички тези мерки, за които споменах. Може да се постигне като ефект в порядъка на 1 млрд. годишно. Тогава няма да има нужда от увеличаване на тази добавка „задължения към обществото”.

От синдикатите обаче заявиха, че никой не говори за старите задължения на НЕК и че едно увеличение няма да реши проблема с дефицита.

Да, става дума за натрупани пасиви, които така или иначе тежат. Трябва да се търси решение и на това. Има различни възможности, но е важно да се спре с този пладнешки грабеж ­ да се плаща за една стока в пъти по-скъпо, отколкото тя струва. Тези безобразия продължават и ние сме гневни заради това.

В деня на протеста обаче затвориха врати много фирми в страната. Какъв ще е ефектът от това за икономиката?

Много фирми наистина прекратиха работа. Безспорно това ще доведе до загуби, но те ще са по-малки в сравнение със загубите, които може да има от увеличението на цената на еленергията. Затова и един от лозунгите, който издигнахме, е „Спираме работа днес, за да работим и утре!”.

Има ли обаче раздвижване в икономиката. Каква е ситуацията в бизнес климата за момента?

В икономиката има крехко оживление, което с едно вдигане на цената на тока ще бъде стопирано. Виждате и каква е международната обстановка, тя не е много благоприятна. Разменените санкции между Русия и Европейския съюз започват да тежат все повече. Гръцката криза също си дава своя отпечатък. Така че какво остава и ако увеличим цената на еленергията. Така че това крехко оживление, което се наблюдава и което е характерно за ръста на заетостта и възнагражденията, ще бъде стопирано. Все пак ние сме страната с най-висок ръст на средната работна заплата, ръст на БВП за първото тримесечие.

За кои сектори е характерен този ръст в заетостта и факторите за това сезонни ли са?

Да, има сезонни фактори. Но и сравнено на годишна база, също има ръст. Вярно е, че туризмът има проблеми заради спада на броя на почиващите от Украйна и Русия, но все пак се наблюдава оживление в икономиката.

Споменахте и гръцката криза, има ли вече преки последици за нас от нея?

Гръцката криза ще даде своя отпечатък, тъй като процесите в икономиката са инертни. Спирането на банките за няколко седмици, данъкът, който ще се въведе от септември, ще дадат своите отражения. Също така намалената покупателна способност на гърците и отливът от туристи, които ще посещават България, ще дадат отражение. Това са фактори, които не бива да се подценяват.

Беше приета пенсионната реформа. Какъв ще е ефектът от това увеличение на стажа и възрастта, не се ли опасявате, че ще доведе до бум на инвалидните пенсии?

Всъщност в пенсионната реформа липсват два много важни компонента. Единият от тях е точно разрешаването на проблема с инвалидните пенсии и с издаването на експертиза. За това трябва да се подготви отделен пакет от мерки, защото у нас всяка трета пенсия е инвалидна. При 3 милиона осигурени, имаме близо 1 милион инвалидни пенсии. В Полша при 1 милион инвалидни пенсии имат 14 милиона осигурени. Виждате разликата. Очевидно у нас трябва да се промени нещо ­ в експертизата, методиката, да се завиши контролът и акцентът да не е само върху уврежданията, а върху остатъчната работоспособност, върху профилактиката, рехабилитацията. Това е друг елемент от пенсионната реформа. Третият елемент е свързан с работата на пенсионните фондове, с възможността да се създават мултифондове с различен риск и доходност. Сега се прие само намалението на таксите, но има и други неща, които трябва да бъдат уредени.

Друг важен проблем у нас е, че от една страна, имаме голяма младежка безработица, а от друга обаче, как вие като работодател ще бъдете мотивиран да наемете или задържите хора на средна възраст?

Вдигането на възрастта е неизбежно, защото съотношението на работещ и пенсионер у нас е 1:1. Тук гледаме ситуацията в реалния сектор, а не хората, които са на бюджетна издръжка. В ЕС няма такова нещо. В същото време средната продължителност на получаването на пенсия е нараснало с 6-7 години. Очевидно ранното пенсиониране трябва да бъде прекратено и средната възраст за излизане в пенсия трябва да бъде адекватна. Що се отнася до младежката безработица, това е сериозен проблем. Предприемат се различни мерки и се надявам те да дадат ефект. Но освен мерките на пазара на труда, е важно да има и ръст в икономиката, инвестиции, създаване на нови работни места. Само това може да помогне трайно.

в. Монитор