Кой се грижи по-добре за интересите на работниците и служителите –
синдикатите или работодателите?

Rear view of two professionals in suites who are going to the sketched New York city.

През последните седмици градусът на емоциите в българските индустриални отношения отново се повиши рязко. Причината е известна – национално представителните работодателски организации обявиха категоричния си отказ да преговарят повече за така наречените минимални осигурителни доходи (прагове) и поискаха да се създаде нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната, който да замени досегашното й административно определяне от Министерския съвет.

Някои медии веднага се втурнаха да гадаят, дали това не е заговор срещу правителството, но работодателите бяха категорични, че всъщност те спасяват правителството от постоянния натиск на синдикатите за безгранично и необмислено повишаване на минималната работна заплата. Освен това, минималните осигурителни прагове не се договарят никъде в Европа, освен за кратък период от време в Испания, но със сигурност никъде – нито в Европа, нито по света, постигнатите договорки в определен сектор не се разпростират административно и изкуствено и върху секторите, в които договореност липсва, както това се прави у нас.

В този спор, вместо да остане безпристрастен наблюдател, държавата очевидно възприема необективната и нереалистична позиция на синдикатите, които отказват да повярват в сериозната и прагматична позиция на работодателите и продължават да се надяват да се случи чудо и някак да се продължи с ползването на отживелия времето си механизъм на „МОД-овете“.

В тази напрегната ситуация, тонът на разговорите между работодателите и синдикатите рязко се повиши и между техните лидери започнаха не да припламват искри, а си се разгоря истински пожар.

За зрителите, които гледат на обществените дебати като атракция, несъмнено е направило впечатление, че дебатите между синдикалисти и работодатели са много по-емоционални и много по-искрени от пренията в парламента. Двете страни вече трудно удържат емоциите си и пред камера и микрофон избликват изказвания, почиващи на принципа „каквото на сърце – това и на уста“.

Очертанията на един скандал с неясен произход

Несъмнено, лидер по агресивно поведение при своите изяви е президентът на КНСБ – Пламен Димитров. След като миналата година едва не се сби със съветника на министъра на икономиката Владимир Каролев в телевизионно студио, сега той насочи язвителния си и остър тон към председателите на национално представителните организации в България. Някои от тях заявиха, че повече няма да се появяват в едно студио с господин Димитров., поради навика му да прекъсва събеседниците си, да говори едновременно с тях и да отправя нападки и обиди към тях. Пример за неспазване на добрия тон е  обвинението на Димитров към председателя на АИКБ – Васил Велев в непознаване на реалната икономика и действителността в българските предприятия. Именно по този повод следва да бъдат припомнени няколко обективни факта, които да припомнят изходните позиции на участниците в социалния диалог и техните компетенции и мандат.

Защото всъщност, Пламен Димитров освен синдикалист е и … сериозен работодател и неочаквано това създава база за сравнение, на която бихме могли да видим кой усеща по-добре пазара, кой познава по-добре предприятията си и бизнеса им и дори кой е по-напред в колективното договаряне в предприятията си.

Работата е там, че Пламен Димитров, участва в управлението на няколко сериозни предприятия, създадени, притежавани и управлявани с решителното участие на КНСБ, сред които несъмнено прави силно впечатление „ТК Холд“ АД. Пламен Димитров е член на Съвета на директорите на холдинга, наследил приватизационния фонд „Труд и капитал“ и със сигурност участието му в този управляващ орган не е за него формалност или досадна подробност. Димитров е ключов „дисижън мейкър“ в синдикалния холдинг и от неговите решения пряко зависи неговият бизнес.

От своя страна, Васил Велев има богато портфолио с участия в собствеността и управлението на предприятия, но несъмнено „Стара Планина Холд“ АД е бизнесът, в който са фокусирани основните му мениджърски усилия. Там Велев е сред учредителите, големите акционери и е неизменно изпълнителен директор на холдинга още от миналия век.

В крайна сметка, „ТК Холд“ АД е едно печелившо предприятие, но то отстъпва много на „Стара Планина Холд“ АД по икономически, финансови, а и по СОЦИАЛНИ показатели. Този резултат от сравнението би трябвало да убеди лидера на КНСБ, а и всички синдикални дейци, че предприятията на хора, които те по някаква причина не харесват, могат да бъдат (и са) по-добри, от предприятия в управлението на които синдикатите участват пряко

Източник: iStock

В крайна сметка, „ТК Холд“ АД е едно печелившо предприятие, но то отстъпва много на „Стара Планина Холд“ АД по икономически, финансови, а и по СОЦИАЛНИ показатели. Този резултат от сравнението би трябвало да убеди лидера на КНСБ, а и всички синдикални дейци, че предприятията на хора, които те по някаква причина не харесват, могат да бъдат (и са) по-добри, от предприятия в управлението на които синдикатите участват пряко.

Иначе казано, излиза, че може лесно да претеглим мениджърските способности на господата Димитров и Велев и така да разберем, кой чувства пазара, кой разбира от икономика и кой се ориентира в реално протичащите индустриални отношения.

Преди да започнем да сравняваме икономически и финансови показатели, можем да започнем с любопитния и много важен факт, че дъщерното предприятие на „Стара Планина Холд“ АД – „М+С Хидравлик“ АД е обявено за Работодател на годината, а колективния трудов договор (КТД) е сочен за пример от синдикатите, най-вече на КНСБ. Още тук човек би се запитал защо му трябва на Димитров да влиза в конфронтация точно с работодател, в чийто „патримониум“ е подписан един от най-добрите КТД за миналата година, но явно става дума за особено силни страсти.

„Голи“ числа

Всъщност, колкото и да се горещят участниците в спора, Негово Величество Пазарът вече ги е оценил, при това по редица показатели. Ако се направи достатъчно подробно и добросъвестно сравнение на икономическите и финансови показатели на „ТК Холд“ АД и на „Стара Планина Холд“ АД, ще констатираме следните факти:

За изтеклия 20-годишен период, от началото на масовата приватизация до ден днешен, един инвестиран лев в „Стара Планина Холд“ АД се е върнал 58 пъти за 20 години. Става дума за покритието на първоначалната инвестиция от дивиденти и пазарна цена. В „ТК Холдинг“ възвращаемост също има, но тя за съжаление е само 4 пъти. Холдингът на Велев е точно 14,5 пъти по-успешен от холдинга на Димитров.

Двадесет и пет (25) инвестиционни лева, вложени в „Стара Планина Холд“ АД преди 20 години, днес струват на борсата 1272 лева. От своя страна, двадесет и пет (25) инвестиционни лева, вложени в „ТК Холд“ АД преди 20 години, в днешно време струват 75 лева. Това е цената на една бонова книжка в лева за двата холдинга към 16.09.2016 година. Чрез простото аритметично действие „деление“, установяваме, че по този показател, холдингът на Велев е вече 16,96 пъти, да си го кажем направо – 17 пъти по-успешен от холдинга на Димитров.

Тук трябва да се отбележи, че началният капитал на „Стара Планина Холд“ АД е бил 1750000 лева, докато този на „ТК Холдинг“ АД е бил доста по-голям – 4270000 лева. Холдингът на Димитров съвсем не е бил в по-неблагоприятна стартова позиция по показателя начален капитал. Напротив, синдикалният холдинг е имал 2,44 пъти по-висок начален капитал.

През годините, „Стара Планина Холд“ АД е увеличил капитала си със собствени средства дванадесет (12) пъти. „ТК Холд“ АД е увеличил капитала си със собствени средства два (2) пъти. Така в момента капиталът на „Стара Планина Холд“ АД е 21000000 лева, докато капиталът на „ТК Холд“ АД е 8539000 лева. Или 21 милиона лева срещу 8 милиона и половина.

Сравнението между пазарната капитализация на „Стара Планина Холд“ АД и „ТК Холд“ АД сочи съответно 89040000 лева срещу 12809000 лева. Пазарната капитализация на холдинга на г-н Велев е 6,95 пъти по-висока от тази на холдинга на Димитров.

Нетните приходи от продажби за 2015 година на „Стара Планина Холд“ АД са 176006000 лева срещу 22876000 на „ТК Холд“ АД. Приходите на холдинга на Велев превъзхождат тези на холдинга на Димитров 7,69 пъти.

Нетната печалба на „Стара Планина Холд“ АД за 2015 година е 4734000 лева срещу 1075000 за „ТК Холд“ АД. Нетната печалба на холдинга на Велев превъзхожда тази на холдинга на Димитров 4,4 пъти.

Бихме могли да изброим и други показатели, като: активи, собствен капитал, резерви на холдинга и други. По всички от тях „Стара Планина Холд“ АД видимо превъзхожда „ТК Холд“ АД. Но нека отидем там, където всеки синдикалист би бил най-заинтересуван – при заетостта и възнагражденията.

Оказва се, че „Стара Планина Холд“ АД дава работа на 2156 души – осигурени лица, срещу 350 работни места в „ТК Холд“ АД. Средната годишна работа заплата в „Стара Планина Холд“ АД е 14302 лева срещу 11451 лева в „ТК Холд“ АД. Средногодишно, холдингът на Велев плаща 1,25 пъти повече на средностатистическия работник в сравнение с холдинга на Димитров.

Ако отидем при общите разходи за възнаграждения, там вече съотношението е 7,69 пъти в полза на „Стара Планина Холд“ АД. Знаменателен е фактът, че това е същото съотношение, както при сравнението на нетните приходи от продажби за 2015 година. Тоест, има ясна корелация между представянето на двата холдинга на пазара и общия обем на разходите за възнаграждения.

При осигуровките това съотношение е дори още по-високо. „Стара Планина Холд“ АД има 8,16 пъти по-високи разходи за осигуровки от „ТК Холд“ АД. Такъв е безкомпромисният език на числените данни …

Впрочем, не е лошо да се напомни, че всяко едно число в досегашното сравнение е официално, публично и подлежи на лесна проверка при желание. Тук няма място за слухове и за твърдения от типа „тоз ми каза, онзи увери ме“. При публичните дружества, каквито са „Стара Планина Холд“ АД и „ТК Холд“ АД всичко е на масата и прозрачността е повече от висока.

След голите числа идват борсовите индекси

До тук разглеждахме „голи“ числа. Нека да преминем към борсовите индекси, където ще разберем и какво е доверието на инвестиционната общност към двата холдинга, а също така ще разберем и каква е оценката за корпоративното управление. „Стара Планина Холд“ АД присъства, при това – доста убедително, в борсовите индекси SOFIX, BGBX40, BGTR30 и CGIX, докато „ТК Холд“ АД просто не може да бъде открит там.

„Стара Планина Холд“ АД присъства в индекса за най-добро корпоративно управление CGIX пет последователни години. „ТК Холд“ АД изобщо не може да се похвали с каквото и да е постижение по отношение на този индекс.

По отношение на котирането от борсови индекси в чужбина, „Стара Планина Холд“ АД присъства в осем чуждестранни индекса, докато „ТК Холд“ АД отново липсва.

Тук може да се приведат още данни за външни оценки по отношение на „Стара Планина Холд“ АД и неговите дъщерни дружества.

Класацията на 40 борсови компании по доверието в мажоритарните им собственици за 2016 година сочи,че в момента:

  • „М+С Хидравлик“ АД (дъщерно дружество) е на първо (1-во) място.
  • „Стара Планина Холд“ АД е на трето (3-то) място.
  • „Елхим Искра“ АД (дъщерно дружество) е на десето (10-то) място.
  • „ТК Холд“ АД е извън тази класация.
  • Класацията на „Инвестор“ по атрактивност на акциите – „Пазарен ветропоказател 2016“ показва, че:
  • „Стара Планина Холд“ АД е на второ (2-ро) място.
  • „М+С Хидравлик“ АД (дъщерно дружество) е на трето (3-то) място.
  • „ХЕС“ АД (дъщерно дружество) е на петнадесето (15-то) място.
  • „ТК Холд“ АД е извън тази класация.
  • Класацията на „Инвестор“ за дългосрочна инвестиция до 2020 година – „Пазарен ветропоказател 2016“ показва, че:
  • „М+С Хидравлик“ АД (дъщерно дружество) е на второ (2-ро) място.
  • „Стара Планина Холд“ АД е на шесто място (6-то) място.

Вижда се, че доверието на инвестиционната общност, а следователно и на пазара, към „Стара Планина Холд“ АД и към дъщерните му дружества е огромно, поне за българските мащаби. „ТК Холд“ АД по правило е извън подобни класации. Излиза, че холдингът, в чието управление пряко участва Велев, се къпе в инвеститорското доверие, докато холдингът на Димитров просто не може да бъде открит в подобни външни оценки и класации.

Добронамерен съвет, вместо финални акорди

Този текст не е рекламен материал на „Стара Планина Холд“ АД, още по-малко е „черен пиар“ срещу „ТК Холд“ АД. Просто сравнението на икономическите и финансовите показатели показва много сериозно превъзходство за холдинга на Васил Велев срещу холдинга на Пламен Димитров. При това, превъзходството на „Стара Планина Холд“ АД не е постигнато за сметка на работниците и служителите. В „Стара Планина Холд“ АД, средната годишна заплата е с 2851 лева по-висока отколкото тази в „ТК Холд“ АД. Това не е за чудене, след като вече отбелязахме, че освен всичко друго, дъщерното предприятие на „Стара Планина Холд“ АД – „М+С Хидравлик“  АД е сочено за дружество с най-добър колективен трудов договор (КТД), по оценка на синдикатите.

Вече казахме, че тук не се прави реклама на „Стара Планина Холд“ АД, нито пък се „пробутва“ „черен пиар“ срещу „ТК Холд“ АД. В крайна сметка, „ТК Холд“ АД е едно печелившо предприятие, но то просто отстъпва твърде много на „Стара Планина Холд“ АД по икономически, финансови, а и по СОЦИАЛНИ показатели.

Този резултат от сравнението между „холдинга на Васил Велев“ и „холдинга на Пламен Димитров“ би трябвало да убеди лидера на КНСБ, а и всички синдикални лидери, дейци и функционери, че предприятията на хора, които те по някаква причина не харесват, могат да бъдат (и са) по-добри, от предприятия в управлението на които синдикатите участват пряко.

Работническото участие в собствеността, а и в управлението на предприятията по принцип е добра практика, но не бива да се забравя, че в крайна сметкаработниците и служителите са добре в добре управляваните предприятия. А тук нещата опират до знания и до умения, а не до идеологически заклинания. Пламен Димитров не е никак глупав човек, но той забравя, че в дебатите в индустриалните отношения „надприказването“ на опонента изобщо не решава спора. Не можеш да обвиняваш опонента си (за да не кажем „да обиждаш опонента си“) в директен ефир, обвинявайки го в некомпетентност, а едновременно с това предприятието на „проклетия капиталист“ да е в пъти по-добро от твоето собствено предприятие.

При количествените и качествени показатели на Пламен Димитров не му достигат точки, независимо, че неговата кариера в областта на синдикализма е впечатляваща.

Някой би казал, че правим сравнението некоректно и че би трябвало да оценяваме достойнствата на двамата основни говорители на синдикатите и на работодателите по други показатели.

По-добре да не го правим. Ако сравним тренда на синдикалното членство в КНСБ и темповете на растеж на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) по всички възможни показатели, ще видим, че профсъюзите вървят бавно но уверено надолу, докато АИКБ расте стремително…

Така че по-спокойно, г-н Димитров. Опитайте се да се вслушате в аргументите на опонентите Ви. Много често, техните предложения са полезни и за синдикатите, и най-вече за работниците и служителите, а не само за „проклетите капиталисти“.

news.bg

Коментари

Коментари

Вашият коментар