Енергийна митология (част 2)

В обществото упорито се внушават и налагат няколко мита, внушенията на които са дълбоко неверни и, в крайна сметка – непочтени.

МИТ 1: Битовите абонати плащат повече от бизнеса – „задължения към обществото“

1. БАЗОВИ ДАННИ

1.1. В проекторешението от юни на КЕВР – т.II, 3 четем, че цената, на която НЕК продава към крайните снабдители е 119,87 лв./МВтч.;

1.2. Средната миксова цена на ел. енергията, постигната от стопанските потребители на свободен пазар е около 73 лв./МВтч (най-големите от нас стигат 70 лв./МВтч);

1.3. В рамките на внимателно подбрани графици за работа – както съботно-неделни спрямо работни дни, така и в рамките на 24-часовите работни дни (планирани трисменни режими на производство) – с цел оптимизация на товаровите графици максимално близо до бандов режим – най-добрите (като планиране) от стопанските производители постигат между 0,90 лв. и 1,20 лв. за МВтч небаланси (когато производството позволява бандов товар) и 4,00 лв. и 5,20 лв. за МВтч небаланси (когато производството НЕ позволява бандов товар, т. е. при масовия случай на машиностроене, коване, текстил и т. н. и т. н.)! Внимание – това са стойности при добро планиране, а за тези, които са хем небандови, хем със стари машини (респективно податливи към извънредни ситуации на включване и изключване на машини) – небалансите с лекота достигат 9-10лв./МВтч;

1.4. Битовите абонати купуват по цена на дребно, като исторически у нас разликата спрямо цена на едро не е била под 1,5 пъти, а най-често е около 1,7 пъти, т. е. с около 50-70% цената на дребно е по-висока от цената на едро. Впрочем, в останалите европейски страни разликата е чувствително по-голяма – между 2,5 и 4,0 пъти;

1.5. Битовите абонати не изготвят товарови графици, не планират работни смени – те не се доближават дори до недобре планиращите (виж последните числа в т. 1.3 по-горе). Най-консервативната оценка е, че разходите за небаланси при тях са по-високи от тези на ефективните небандови стопански потребители, които (припомням – т. 1.3 по-горе)  са в диапазона 4,00 лв. и 5,20 лв. за МВтч. Сравняваме небандови консуматори – битови и стопански;

1.6. Мрежовите такси са нещо отделно, те са функция на съответните преносни системи – ВН, СН, НН, както и съответния по райони достъп до ЕРП, структурно са аналогични както за участниците на свободен пазар, така и за тези на регулиран пазар – следователно, нерелевантни са на настоящите калкулации;

1.7. Концепцията загуби намира изражение при битовите потребители и стопанските потребители на регулиран пазар в цената (тарифирана), по която КЕВР позволява на съответното ЕРП да продава – например за ЧЕЗ за битов абонат при една скала – 130,49лв./МВтч (проекторешението от юни на КЕВР – т.V). За сравнение, в поддържаната от някои индустриални потребители мрежа на СН и НН са констатирани усреднени загуби около 1,80лв./МВтч.

2. КАЛКУЛАЦИИ:

2.1. При най-консервативното допускане за цена на дребно (50%) над цена на едро за небандов потребител на ел.енергия получаваме:

73 лв. * (1 + 50%) = 109,50 лв./МВтч

2.2. При най-консервативното допускане за разход за небаланс на битов потребител спрямо стопански небандов потребител (да допуснем че са същите) имаме:

4,00 лв. * 1 = 4,00лв./МВтч

2.3. Най-консервативният сбор на 2.1 и 2.2 е:

109,50 + 4,00 = 113,50 лв./МВтч

2.4. Ако може да се дефинира компонента „задължения към обществото“ за битов потребител то това щеше да е разликата между стойностите, посочени в 1.1 и 2.3 по-горе, а именно:

119,87 – 113,50 = 6,37 лв./МВтч

ИЗВОД – При най-консервативни калкулации битът плаща компонента „задължения към обществото“ не повече от 6,37лв./МВтч.. Тази стойност е определено по-ниска от хвърляните в пространството 50+ лева!

При това има допълнителни подробности като тази, че битът потребява обичайно в и около върховите часове.

МИТ 2: Най-едрите потребители биха плащали с около 2 лв. повече спрямо стария модел

Предлага ни се компонента „задължения към обществото“ в размер на 40,21 лв./МВтч.

От тях – 15,92лв./МВтч дял за ВЕИ.

Разликата между 40,21лв./МВтч и 15,92 лв./МВтч е 24,29 лв./МВтч

При плащане само на 15% от дела за ВЕИ (съгласно проекта за Наредба) това означава, че по тази компонента едрият бизнес ще дължи 15,92 * 15% = 2,39 лв./МВтч.

Събираме 24,29лв./МВтч и 2,39 лв./МВтч = 26,68 лв./МВтч.

Старата стойност на компонента „задължения към обществото“ е в размер на 18,93лв./МВтч.

Увеличението следователно е: 26,68 – 18,93 = 7,75 лв./МВтч – почти 4 пъти разлика спрямо заявените 2лв./МВтч!!!

Внимание! Това се отнася до наистина едрия бизнес – с годишно електропотребление около и над 300 ГВтч – това са седем компании!

Прокламираният ефект за праг от 30 ГВтч ще е още по-далеч от заявеното. Например, компания с годишно електропотребление 60 ГВтч или два пъти над обявения праг, ще плаща 14,51 лв./МВтч повече, което е над 7 пъти разлика спрямо заявените 2лв./МВтч!!!

***

вж. Енергийна митология, част 1