Кой кой е в енергетиката?

Открито се говори, че българската енергетика се намира в тежко положение, което се дължи на потулените проблеми, едностранчивите решения и липсата на визионерство през годините. Има призиви за реформи, за развитие на нови проекти с цел да се излезе от тежката ситуация. В публичните дебати много често се изразяват противоположни мнения, които объркват обикновените хора като теб и мен, непросветени с енергийни познания.

Предупреждаваме ви, че връзките в този сектор наподобяват латиноамериканска драма, но пък ние се опитахме да ви покажем най-ярко открояващите се зависимости в нашата инфографика. И така идва ред на актьорите и първа е Държавната агенция за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Основната ѝ задача е да регулира и контролира процесите в енергетиката и водоснабдяването: определя правилата, по които се извършват четирите основни дейности в енергетиката, а именно производството, преноса, разпределението и доставките на електрическа и топлинна енергия, както и на природен газ. На хартия ДКЕВР e господарят и пазителят на реда на терена на регулирания пазар в енергетиката. Но дали на практика това се потвърждава? Периодично се чуват критики за това, че Комисията е подложена на политически и икономически натиск (най-често от управляващите), което само по себе си подсказва, че нейната самостоятелност и автономност са положени на изпитание. Подадените оставки на трима от членовете на ДКЕВР, под натиск от правителството, е ярко свидетелство за това. Както някои наблюдатели сполучливо се изразиха „оставките им бяха подадени“.

Ако ДКЕВР създава рамките и параметрите, с които се работи в енергетиката, то Български енергиен холдинг ЕАД е актьорът, който ги прилага в практиката си. Холдингът е най-голямото държавно дружество в българската икономика на база притежавани активи . Под шапката на БЕХ попадат множество предприятия от областта на електроенергетиката, въгледобива и природния газ и др. Ако си представим като пирамида властовите зависимости в регулираната от държавата част на енергетиката, БЕХ се намира в подножието на върха, отстъпвайки единствено на Министерството на икономиката и енергетиката. Под Холдинга се намират предприятията-производители на енергия като АЕЦ Козлодуй, ТЕЦ Марица изток 2 и др. Ключовите дейности на БЕХ са: износ на електроенергия чрез притежаваните от него производствени дружества, и производство на електроенергия.

Чрез БЕХ ЕАД България участва в пет международни проекта за газопроводи. Става дума за четирите проекта за изграждане на интерконкторни връзки (газови тръбопроводи) с Гърция, Румъния, Сърбия и Турция, както и в Южен поток. Проекти от този тип имат за цел да диверсифицират доставките на природен газ за страната, с което да се намали енергийната ни зависимост.

Друг ключов играч на терена на енергетиката е едно от дружествата-собственост на БЕХ, а именноНационалната електрическа компания. Както името ѝ подсказва, нейният основен предмет на дейност е производството на електрическа енергия. Компанията има сериозен дял в хидроенергетиката (сферата на експертиза на Доган). НЕК ЕАД е собственик на тридесет водноелектрически централи, също стопанисва и около половината от водохранилищата в страната. Основен проблем на компанията обаче представлява огромният дълг, натрупан най-вече през последните години. Част от него е за производствени разходи и ДКЕВР ще го покрие, но по-голямата част ще трябва да покрием ние потребителите. Той възлиза на близо 3 млрд. лв., като половината е по проектите Цанков камък и АЕЦ „Белене“. Значителни задължения има и към ВЕИ сектора, Американски ТЕЦ-ове и към ПАВЕЦ.

Виновникът за това токът да достига на правилното място в правилното време еЕлектроенергийният системен оператор. Създаден е през 2007 г. като дъщерно дружество на НЕК ЕАД, но от февруари тази година е вече самостоятелно. ЕСО ЕАД може да се оприличи на регулировчик, който направлява ток, а не автомобили. Ключовото в неговата дейност е планирането, координирането и управлението на електроенергийната система на България. ЕСО също следи дали движението по електроенергийните магистрали, свързващи ни с други страни, върви гладко. Освен това дружеството е оператор и собственик на преносната система, която преди това е стопанисвана от БЕХ ЕАД.

Големите производители

Един малко известен факт е, че България е трета по износ на електроенергия в Европа след Франция и Чехия. Откъде идва това голямо производство? Около половината от произведената електроенергия в страната идва от топлоелектрически централи (с въглища), най-голямата от които е ТЕЦ Марица изток 2 (на 60 километра от Стара Загора, с обща инсталирана мощност 1630 MW). Една трета от електропроизводството се пада на АЕЦ Козлодуй – единствената атомна електроцентрала в България, която произвежда най-евтината енергия в страната. ВЕИ секторът също заема важно място в производството на електроенергия, както и за образуването на енергийния микс.

Историята на АЕЦ Белене

В края на 70-те години на миналия век е подета инициатива за изграждане на втора атомна електроцентрала. Започват проучвания за подходящи площадки за нейното изграждане. Избрана е Белене, която е една от трите подробно проучени. Тя се намира срещу остров Белене, на около 10 км. западно от Свищов. През 1987 г. започват и строителните работи. До края на 1989 г. първият реактор е завършен на 40% и е доставено околко 80% от оборудването. През 1990 г. проектът е сведен до два реактора поради липса на финанси. През 1991 г. първото демократично избрано правителство замразява проекта. Така се стига до април 2004 г., когато правителството на Симеон Сакскобургготски решава, че ще доизгради АЕЦ Белене. НЕК избира архитект-инженер и финансов консултант на проекта. Също така обявява търг за два леководни реактора от типа BBEP. След получени предложения от чешки и руски консорциуми НЕК обявява, че победител еАтомстройекспорт (Русия). Взето е решение за изграждане на два реактора от нов тип, след което кредитният рейтинг на НЕК е понижен. Правителството на тройната коалиция започва фактическото финансиране на проекта, но кабинетът Борисов го замразява. Решението е прието и от Народното събрание с гласуване от 28 март 2012 г. ГЕРБ и Синята коалиция подкрепят спирането на проекта. От БСП и АТАКА гласуват против, а ДПС не участва в гласуването. По-малко от година след като проектът за втора атомна електроцентрала е замразен от Народното събрание, се провежда национален референдум – четвъртият в българската история. Гражданите трябва да отговорят с Даили Не на въпроса: Да се развива ли ядрена енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала? Малко над 60% от гласувалите 1 405 463 посочват Да.

Хидроенергийни възли и експерти: историята на Цанков камък

Вторият по мащаб български проект в енергетиката за последните години е изграждането на Хидровъзел Цанков камък (ХВ), разположен по поречието на р. Въча в Родопите, Южна България. Той е част от хидроенергийната каскада Доспат – Въча, собственост на Националната електрическа компания ЕАД (НЕК ЕАД). Проектът ХВ Цанков камък стартира през 2004 г. и включва изграждането на язовир Цанков камък и ВЕЦ Цанков камък. Министерски съвет определя НЕК ЕАД като инвеститор на проекта. По предварителни данни общата стойност на енергийната част на проекта е 220 млн. евро и трябва да бъде завършен през 2008 г. Това обаче се случва 2 години по-късно и с 230 млн. евро повече от предвидените. Проектът е прочут в общественото пространство най-вече със скъпо заплатените експерти, участващи в него. Най-видният сред тях е Ахмед Доган (почетен председател на ДПС), който взема 2 млн. лева хонорар за експертиза.

Новите алтернативи

Ако следва да обобщим, България има добър енергиен потенциал. Актьорите са налице. Проблемът е, че не играят добре своите роли. Може би е време да се помисли за смяна и нови свежи играчи!? Или пък промяна на декора на сцената!? От историята знаем, че България се намира на много важен кръстопът между размирния Близък изток и Западна Европа. Успоредно с това, като балканска страна България винаги е била част от руските външни интереси. Доброто геостратегическото положение на страната дава надежди, че би могъл да се появи нов проект от ранга на Трансадриатическия газопровод (ТАП) и Набуко, с което да се диверсифицират доставките на природен. ТАП, макар и със закъснение, започна своята реализация. За съжаление обаче той ще заобиколи България. Що се отнася до проекта Набуко, който се смяташе за провален… в последно време иранското правителство дава сигнали, че желае да го съживи и да пласира природен газ към Европа. Ако един ден това се реализира, България несъмнено има потенциал да извлече голяма полза. Същевременно газовите връзки със съседните страни ще дадат допълнителна сигурност в доставките на газ.

Въпреки големите инвестиции, които изискват, не е зле да се поглежда и към алтернативни технологии като втечняване на природния газ (LNG) – алтернатива на газопроводите, както и т.нар. смарт гридс (умни мрежи), чрез които да се изграждат малки самозадоволяващи се енергийни системи. LNG технологията представлява втечняване на природния газ с помощта на специализирана методология. Това позволява газът да се доставя чрез LNG танкери на далечни разстояния, като по този начин се избягват неудобствата на газопроводите. Що се отнася до смарт гридс… много вероятно е да се използват масово в бъдеще. Те ще предоставят възможност на потребителите да управляват ефективно потреблението на електроенергия.

На нас обикновените граждани ни остава да се надяваме, че тази толкова важна част от живота на всеки сфера ще бъде насочена по правилния път и ще започне да работи в наша ползва. Както се казва, има ли желание има и начин ;)

Надяваме се, че след тази публикация може да се справите по-добре с роднинските връзки в българската енергетика. Пазителят на реда е ДКЕВР, БЕХ е големият батко на предприятията производители, НЕК е повелителката на водноелектрическите централи, а пък ЕСО, както казахме, е регулировчикът на електропреносната мрежа на България. В помощ на тази енергийна трупа идват проектите за газови тръбопроводи със съседните страни и Южен поток, а защо не след време и LNG технологията и смарт гридс.

А защо нашите актьори имат нужда от помощ? Ами защото е нужна енергийна диверсификация, от която автоматично следва повече независимост и по-ниски цени на енергийните услуги за нас, потребителите.

***

Източник: http://smartigraphs.com/politika/aktiori-energetika/
Автор: Димитър Станоев

Външен експерт: Румен Русев
Дизайн: Цветелина Калчева

Коментари

Коментари